Минерали
Най-важният източник на минерали са растителните храни в тяхното натурално състояние.
Калций (Ca)
Този минерал е най-разпространеният в организма, чиито соли образуват веществото, придаващо твърдост на скелета и зъбите. Освен, че изгражда част от скелета, калцият осъществява и други функции в организма:
Участва в предаването на нервни импулси, особено в сърцето, и по този начин поддържа сърдечния ритъм.
Необходим е за нормалното съсирване на кръвта.
Регулира РН – средата в кръвта, като предотвратява прекалено киселата среда.
Калцият се нуждае от витамин D, за да се усвои и след това да премине в кръвта. Дневната нужда от калций е около 800 мг за деца и възрастни и около 1200 мг за младежи, бременни и кърмачки.
Калций в някой храни | |
---|---|
Храна | Съдържание в 100 г |
Сусамово семе | 975 мг |
Соя | 277 мг |
Бадеми | 266 мг |
Спанак | 99 мг |
Орехи | 94 мг |
Овесени ядки | 54 мг |
Фъстъчено масло | 41 мг |
Пълнозърнесто брашно | 34 мг |
Натурално кисело мляко | 121 мг |
Прясно краве мляко | 119 мг |
Прясно сирене /извара/ | 69 мг |
Желязо (Fe)
Организмът на възрастен човек съдържа между 3 и 4 г желязо. Чрез него се осъществяват редица жизненоважни функции. Повечето от желязото се съдържа в кръвта, образувайки част от хемоглобина, който й придава типичния червен цвят и осъществява преноса на кислород от белите дробове до всички клетки.
По-голямата част от желязото в организма се рециклира, поради което при нормални условия загубата на този минерал е много малка.
Желязото в растенията се намира под формата на фери-соли, а в животинските храни – под формата на феро-соли. Двата вида желязо се усвояват трудно в червата.
Желязото е широко разпространено във всички животински и растителни храни и разнообразната диета осигурява достатъчно от него.
Усвояването на желязото се засилва значително от консумацията на храни богати на Витамин С. Ядките, зеленчуците и зърнените храни съдържат повече желязо от месото.
Дневната нужда от желязо е около 10-12 мг, а за бременни – 30 мг.
Желязо в някои храни | |
---|---|
Храна | Съдържание в 100 г |
Бирена мая | 18 мг |
Соя | 16 мг |
Сусамово семе | 15 мг |
Зрял боб | 10 мг |
Леща | 9 мг |
Пчелен прашец | 9 мг |
Фъстъци | 7 мг |
Спанак | 2.7 мг |
Говежди черен дроб | 4,8 мг |
Телешко месо | 1,8 мг |
Яйца | 1,4 мг |
Пилешко месо | 0,89 мг |
Свинско месо | 0,89 мг |
Магнезий (Mg)
Тялото на възрастен човек съдържа 20-25 г магнезий. Той е част от структурата на костите, заедно с калция и фосфора, но в много по-малко количество. Често се случва обичайното хранене да доставя недостатъчни количества от този важен минерал. Това се дължи на оскъдната консумация на пълнозърнести храни и ядки, богати на магнезий, както и на обедняването на почвата откъм този материал.
Препоръчителния прием на магнезий е около 500 мг на ден.
Магнезият действа като катализатор при множество химични реакции в организма, свързани с горенето на хранителни вещества и производството на енергия. Осъществява особено важна функция в нервната система, регулирайки предаването на нервните импулси по протежение на периферните нерви.
Магнезий в някой храни | |
---|---|
Храна | Съдържание в 100 г |
Тиквено семе | 535 мг |
Слънчогледово семе | 354 мг |
Бадеми | 296 мг |
Соя | 280 мг |
Орехи | 169 мг |
Пълнозърнесто брашно | 138 мг |
Спанак | 79 мг |
Шоколад | 65 мг |
Банани | 29 мг |
Картофи | 21 мг |
Агнешки бут | 23 мг |
Прясно краве мляко | 13 мг |
Цинк (Zn)
Цинкът е един от микроелементите, необходими на всеки микро- и макроорганизъм. Химичният елемент е с изключително важна роля за здравето и поддържането на добрия външен вид. Необходим е за растежа и възстановяването на организма и участва в синтеза на няколко важни хормона и стотици ензимни реакции.
Един от най-сериозните приноси на микроелемента е участието му в генната експресия. Той е необходим за растежа и физическото, интелектуалното, половото развитие и фертилността, за поддържането на имунната система.
Препоръчваният дневен прием за жени е около 8 mg дневно, за мъже до 11 mg дневно.
Набавянето му се осъществява чрез храната. Естествени източници на цинк са хранителни продукти като месо, черен дроб, морски продукти, пшеничен зародиш, бирена мая, тиквено семе, яйца, обезмаслено сухо мляко. Други хранителни източници са стриди, ядки, фасул, слънчогледово семе, шоколад, но цинкът от животински произход се абсорбира по-добре. Високото съдържание на цинк и други полезни химични елементи е причината стридите да имат репутация на силен афродизиак. Голяма част от цинка в хранителните продукти се губи при кулинарната и термичната им обработка.
При недостиг на елемента е възможно да се развият хипертрофия на простатата (неканцерогенно увеличаване на простатната жлеза), атеросклероза и хипогонадизъм (отслабена дейност на половите жлези).
При недостиг на цинк в организма на децата, се наблюдава значително забавяне на растеж и отслабване на имунната система. Характерни за недостига на цинк са бавното и трудно заздравяване на рани и намалено натрупване на мускулна маса.
Освен това цинкът е от значение за поддържането на репродуктивната функция при мъжете. Липсата или ниските нива на този минерал води до понижаване на нивото на тестостерона, отслабване на ерекцията, снижаване на половото влечение и оплешивяване.
Цинк в някои храни | |
---|---|
Храна | Съдържание в 100 г |
Стриди | 90 мг |
Тиквено семе | 7,5 мг |
Слънчогледово семе | 5 мг |
Бадеми | 3,1 мг |
Яйца | 1,3 мг |
Телешки шол | 3,6 мг |
Агнешки бут | 3,3 мг |